Патрон

„ Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели.“

„ Нашата свобода от нас зависи“

Георги Стойков Раковски е изключително явление в българската национална история – той е идеолог, стратег и организатор на националната революция. За краткия си 46 – годишен живот се изявява като пламенен журналист, фолклорист, историк, поет, писател и остава в народното съзнание като символ но пробудилия се и възраждащ се български дух.

Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е роден  на 2 април (14 април по нов стил) 1821г. в Котел в семейството на търговеца Стойко Попович. Баща му произхожда от сливенското село Раково, откъдето идва и името Раковски, което синът възприема като фамилно. Променя името си на Георги, в чест на вуйчо си Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера , капитан от руската армия. Получава образованието си в Котел, после в Карлово  и завършва гръцката гимназия в Цариград. Силно влияние върху неговото формиране оказва Неофит Бозвели.

През лятото на 1841 година Раковски заминава за Браила, за да се включи в подготвяния от емиграцията бунт. Браилската полиция обаче разкрила заговора и той е осъден на смърт в Букурещ. Избягва изпълнението на присъдата благодарение на застъпничеството на гръцкия консул във Влашко и успява да емигрира във Франция. След две години се връща в Котел, но е наклеветен пред турските власти и заедно с баща му са затворени в цариградския затвор, откъдето едва през 1847 г. излиза на свобода. Остава в Цариград, работи като адвокат известно време, занимава се с търговия и се включва активно в живота на цариградската българска общност и най-вече в борбата за самостоятелна българска църква.
През 1853 г. започва да изгражда мрежа от Тайни общества, които трябвало да подготвят населението за въстание. Издава своя първи печатан труд „Предвестник Горского пътника”. На следващата година започва да издава и своя първи вестник – „Българска дневница”, на чиито страници разгръща активна пропаганда по най - важните и актуални проблеми на българското общество – борбата срещу Цариградската Патриаршия и съдбата на българския политически въпрос.

По късно се установява в Одеса. Там разработва цялостен план за освобождението на България. Основният му замисъл  се свежда до организиране на всенародно въстание, ръководено от единен център. Трябвало да се осигури подкрепата на Русия и Франция и въстанието  да избухне едновременно в цялата страна.

Засилена антитурска пропаганда в Сърбия го кара да замине за Белград. Тук той започва да издава знаменития вестник „Дунавски лебед”, който отваря нова страница в историята на възрожденската журналистика и се превръща в най-търсения и четен вестник по онова време. Авторитетът на Раковски расте и той се превръща във всепризнат ръководител на революционно настроената българска емиграция в Сърбия, Влашко и Южна Русия.
Основната му заслуга е, че поставя българското освободително движение на организирана основа, обединява емиграцията  и обосновава идеологията и тактиката на четническото движение. Събирайки около себе си първите войводи, той ги напътства към съгласувани, а не изолирани действия и към един по-висок политически идеал. Панайот Хитов пише : Раковски ни написа един малък закон и ни научи как да работим, за да имаме по-добър успех. Ботев също отбелязва: Заслугата на Раковски се състои в това, че той обобщи и разпространи тази идея и създаде няколко души народни предводители.

В края на 1861г. Раковски изработва „ План за освобождението на България“ ”. В него предвижда да се формира български полк от 1200 “окървавени в бой люде”, който трябва да проникне от Сърбия в България по гребена на Стара планина и като стигне до Търново, да състави “Временно управление от най-достойни и опитни люде” и да провъзгласи българската държавна независимост.. Издейства разрешение от сръбското правителство за сформиране на въоръжен полк и постепенно в Белград се събират над 600 доброволци. Така той създава Първата българска легия. Именно като неин водач за първи път въвежда трибагреното знаме.

През периода 1864-1865 г. Раковски е в в основата на всички четнически акции, организирани от българската емиграция. В края на 1866 г. той изготвя нов план за освобождението на България и го именува „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето””. В него се предвижда освобождението да стане след всенародно въстание, но вече само с усилията на самите българи.

Раковски не пренебрегва и просвещението на народа, което според него ще допринесе за националното освобождение. Той издава вестници, пише поезия, изпълнена с пламенно родолюбие, публикува статии в защита на българската национална кауза. С това доказва, че на революцията може да се служи както с меч, така и с перо. Неговите творби насърчават революционната поезия на Ботев. Страстната му публицистика служи за пример на Каравелов. Той създава една стабилна основа за изграждането на свободна България, върху която уверено ще стъпят неговите следовници Каравелов, Левски и Ботев, за да продължат славното му дело.
 

 На 9 октомври 1867 г. Георги С. Раковски умира в Букурещ от туберколоза само на 46 години.
Костите му са пренесени в родината едва през 1885г. и остават в софийската катедрала “Света Неделя” до 1942г., когато са пренесени в родния му град Котел. През 1981г. по случай 1300-годишнината от основаването на българската държава там му е изграден пантеон. В него редом до костите на великия българин е положена неговата сабя.